След клането на Израел в Нусейрат... кога ще ни види светът?
Дейр ел-Балах, Газа – Вчера беше всичко друго, само че не и нормално.
Чувствах се като слизане в дълбините на пъкъла, войната се върна към своята грубост и активност, до момента в който светът избухна в безпорядък, обзет от пламъци, обстрели и бомбардировки.
Предишната нощ безмилостният артилерийски огън продължи в централната част на Газа, от източен Бурейдж и Дейр ел-Балах до Магази.
Около 11 сутринта закусвах с децата си, преди да се насочва към болничното заведение Al-Aqsa Martyrs, с цел да работя върху историите си, когато всичко внезапно се обърна с главата надолу.
Артилерийската бомбардировка ескалира, военните самолети извършиха небето, а въздушните удари раздрусаха дома ни; те стреляха по домове в Дейр ел Балах, към нас.
Ревът на стрелящите танкове беше съпроводен от безсърдечен обстрел и кръжащи хеликоптери, квадрокоптери и дронове.
Страхът ни обзе. Да избягаме ли или да се свием вкъщи?
Новините споделиха, че нещо се случва в Нусейрат, само че бомбардировките бяха на всички места към нас. След това солиден удар удари къща тъкмо до болница Ал-Акса. Тогава чухме, че израелската войска е споделила на болничното заведение да се изтегля.
Беше полуда. В този миг благодарих на Бог, че не бях в болничното заведение, само че можех да усещам ужаса, който евентуално се разгръщаше там.
Болницата, претъпкана с разселени фамилии и спонтанни медийни палатки, стоеше като единственото здравно заведение в централната част на Газа, справяйки се с удивителен брой жертви.
Каква орис е очаквала тези хора?
След момент стотици разселени хора започнаха да бягат в суматоха от болничното заведение, лицата им бяха издълбани от боязън, скитащи се напразно по улиците на Дейр ел-Балах.
Сред хаоса, крясъци и писъци извършиха въздуха, групов въпрос: „ Накъде да отидем отсам? “
Реалността беше мрачна, спорни отчети замъгляваха обстановката. Някои оповестиха за наземно навлизане в Нусейрат, други споделиха, че профилирана част е щурмувала къща покрай пазара в Нусейрат. Обстрелът, стрелбата и неистовите въздушни и артилерийски бомбардировки продължиха.
В нашия дом, измежду осезаемо възприятие на паника, изтощени нерви, до момента в който се опитвахме да обработим настъплението на събитията. Опитвах се да се свържа с сътрудници публицисти, които бяха евакуирали болничното заведение, само че безрезултатно.
В един миг разбрах, че може да стартират наземна интервенция, тъй че започнах да мятам най-важното в една чанта.
Брат ми, който беше отпътувал за Египет преди два месеца, се обади, прекъсвайки хаоса. Загриженост прозвуча в гласа му, до момента в който питаше за нашата сигурност, предупреждавайки да не напущаме, тъй като улиците бяха цялостни с разселени хора и бомби.
Безмилостният залп от бомбардировки и пукотевица продължи към два часа. След това се появиха вести от израелските медии, приписващи хаоса на военна интервенция за освобождение на четирима израелци, взети в плен на 7 октомври.
Имаше моменти на безмълвие и съмнение, когато обстановката се успокои и бомбардировките и стрелбата утихнаха. Тогава започнахме да виждаме подиуми на мъртви и ранени, идващи в лечебни заведения.
Хората документираха жертвите, паднали при бомбардировките на пазара и домове. Разчленени елементи от тела на деца и тела на хора, лежащи край пътя, танковете отнесоха, с цел да си тръгнат. Терорът, хаосът и всеобщите жертви, нанесени от Израел, с цел да освободи своите пленници.
Първоначално формалните данни възлизаха на 50 цивилни убити в интервенцията, които се покачиха устойчиво до 226, по-късно до 274, както беше доказано от държавната медийна работа.
Започнаха агонизиращите въпроси: Толкова ли е разходна палестинската кръв? Повече от 200 убити за по-малко от два часа, с цел да бъдат освободени единствено четирима израелски пленници?
Тежест обзе сърцето ми. Разочарованието и дълбоката горест ме обзеха, до момента в който гледах нещастията на тези, които са претърпели тестването, борейки се с последствията от контузията си.
Комуникациите бяха прекратени. Не можах да се свържа с няколко родственици и другари, изселени от Рафа в Нусейрат. Съпругът ми получи позвъняване – брачната половинка и братовчедката на чичо му бяха убити.
Усилията ми да ревизира приятелите не дадоха отговори, до момента в който часове по-късно не попаднах на техните изявления в обществените медии, описващи ужасите, които са претърпели.
Възпроизвежда се. مش قادرة أصدق اللي عشته اليوم. الساعة 11 كنا قاعدين جنب الخيمة أنا ويامن وفجأة الأباتشي كان فوق راسنا وصارت تضرب قنا بل حراريّة وبعدين رصاص حيّ ع الناس في البحر والخيم. وبعدين بلش قصف شديد والخيم جنبنا تم قصفها وانحرقت وصرنا نجري مع الناس وكأنه اليوم حشر. بالعافية…
— وين نروح؟ (@NourGaza) 8 юни 2024 година
Всеки оживял споделя за чудотворно бягство от гибелта. Моят другар Нур, преподавател от UNRWA и майка на три деца, показа на X: „ Не мога да допускам какво претърпях през днешния ден. В 11 часа бяхме до палатката, Ямен и аз, и внезапно апашът беше над главите ни и стартира да стреля с бомби и патрони по хората в морето и палатките… Започнахме да бягаме… като че ли беше Денят на съда. ”
Ислам, моята другарка, която следи новините на фамилията си от Малайзия, беше разказана за случилото се от сестра си. Тя написа на X: „ Сестра ми … разказа сцената … „ Като Деня на възкресението, хората тичат и плачат по улиците и не знаят къде да бягат, с цел да оцелеят … Бомбардировки от въздуха, земята и морето отвред … Бог е задоволителен за нас и Той е най-хубавият разпоредник на делата, о, могъщи от небесата, отмъсти ни и изцели гърдите ни. #Газа’ ”
Историята е една и съща за всички нас. Ставаме очевидци на случилото се: безпорядък, пъкъл, писъци, смут, безмилостни бомбардировки, пукотевица, изселване и гибел на всяка крачка.
Сред тези мисли бях пресечен от щерка ми Банияс, която изживяваше всеки миг със сълзи на очи, питайки непрекъснато: „ Мамо, ще стигнат ли до Дейр ел-Балах? Тези звуци надалеч ли са? “
Възможно е да се регистрирате в страницата نا قبل قليل تقول لنا " مثل يوم القيامةة, الناس تجري وتبكي في الشوارع ولا تدري أين تهرب لتنجو, طائرات الأباتشي تطير على ارتفاع منخفض جداً، وطائرات خاصة أمام أعيننا تُنزل قوات خاصةةةةةةةةةة ق صف جوي وبري وبحري من كل…
— إسلام الهبيل (@islamelhabil) 8 юни 2024 година
Мога единствено да я успокоя: „ Не се опасявай, мамо. Страхът е гравиран в нас; какво следва? “
Най-тревожният аспект на едно кръвопролитие може да бъде представянето му в медиите. Разпространени са изображения на освободени израелски пленници, изказвания възхваляват триумфа на Израел при освобождението на четирима души – само че какво да кажем за 274-те убити?
Ние просто цифри ли сме? Толкова ли елементарно се подценява нашата кръв? Нашите премеждия са подценени? Животът на израелските пленници се счита за по-ценен от нашия? Защо светът не ни вижда? Защо светът не се усеща?
Били сме жертви още веднъж и още веднъж от война и два пъти повече от неуважение, подтисничество и равнодушие.
Само преди два дни беше оповестено, че плаващият док на Съединени американски щати ще бъде ремонтиран, че неговата незначителна помощ ще бъде възобновена. И въпреки всичко неговите камиони по-късно бяха употребявани за осъществяване на кръвопролитие в Нусейрат за освобождение на израелци.
С каква аргументация светът разрешава това?
Има ли съгласувани старания да ни изкоренят? Никога не сме се доверявали на ролята на Съединени американски щати и в никакъв случай няма да го създадем. Но какъв брой нагли могат да бъдат?
Изправени сме пред апетит, бомбардировки и ежедневна война, единствено за камиони с филантропична помощ, идващи през кулоар, предопределен да ни помогне, с цел да бъдат употребявани за засада, с цел да спасим израелски пленници.
Светът се втурва да отбрани Израел, да се обърне против нас, да заговорничи за наша сметка. Нашата кръв, нашата тъга, нашите нещастия – всеки танцува върху тях.
Наричат ни терористи всяка минута, до момента в който те убиват гладко.
Газа няма да не помни или елементарни.
Думите, докладите и статистиките са безполезни. Няма смисъл да приказваме.
Всяка вечер, след всяко кръвопролитие, се отдръпвам на матрака си в нашия претъпкан дом на разселени хора. Прегръщам сина си крепко и апелирам Бог да ни обгърне в Своята благосклонност, с цел да ни спести по-нататъшна тъга.
Ние оплакваме пред Теб, Господи, измяната на света, мълчанието на нашите братя и натиска на нашите съдружници против нас.
Ние няма да простим; няма да забравим.
